Концепцията да се завърнеш на село започна да придобива нов

Селото е новото нормално

Концепцията да се завърнеш на село стартира да придобива нов смисъл тази година. Тенденцията, че селото ще се окаже по-добрата алтернатива от града за лятото или за който и да било сезон, от дълго време се прокрадва из полусъзнаваните блещукания на мозъка. Хора, отгледани в напълно градски условия и живели в идеалния център или неговата външна страна, внезапно откриват романтиката на селския живот. Те вървят по остарели къщи, храсталаци с комари, язовири, в които скачат змиорки - такива има, повярвайте ми - гледат домати и копаят картофи.

Село Българи - туптящото сърце на Странджа

Но аз си припомням едно време, когато внезапно просто спря да е съвременно да се върви на село през лятото. Всички избираха курорти, къмпинги, първокласни хотели, чужбина, само че никой не споделяше, че ще си върви " на село ". Неудобно стана да признаеш, че предпочиташ да ти мирише на крави и овце, да си купуваш кисело мляко без марка и да вървиш до тоалетна на открито, вместо да казваш, че си на къмпинг в Гърция.

Новата сантиментална вълна към селото закупи напълно нови измерения в този момент, когато къмпингът в Гърция и фонтанът Ди Треви наподобяват като съмнителни места, на които човек може да хване нещо. Разбира се, извънредно евтините полети, които бяха стигнали толкоз смешни суми, че човек чак се чудеше къде, по дяволите, е уловката, към този момент не са оферта. Светът затвори кепенците, а на българското море всеки от нас познава най-малко един човек, който е пикал вътре. Та в този смисъл селото е алтернатива, която доста хора прегърнаха с такова страхопочитание, че чак не е истина... Селото е новото обикновено. Хората, които са горди притежатели на най-малко една къща на село, оставена от дядо им с храсталаци в профил и черен път до нея, се усещат като чорбаджии.

По време на пандемията да имаш къща с двор се оказа златно попадение, а в случай че имаш къща с двор и къща на село, значи си блъснал джакпота. Неудобството отпреди години, което помня, че мощно изпитвах, когато споделях, че ще си отивам на село, тъй като пари за море няма, в този момент е изчезнало надалеч и е потулено отдолу под наперената горделивост, че съм собственик не на една, а на цели два селски парцела.

Добърско - митове от предишното

Един от най-ранните ми мемоари за село е почти подобен: Аз съм на 5 или 6 години, дядо ми е още жив, яде за закуска нещо, което аз намирам за безусловно непоносимо, и когато споделям " бляк " на всяка втора дума, той ми се смее и ми дава отговор, че на село единствено такива неща се ядат. Не съм удовлетворена от храната, само че всичко останало ми харесва, тъй че, се помирявам. Друг доста ослепителен спомен - на 10-11 съм, преструвам се на смела и отивам да ловя паяци в гората. Вместо това срещам селски бик, който ме гони до къщата. Толкова съм уплашена и никой не ми има вяра. Но аз знам - претърпяла съм премеждие.

Помня първия път, когато сред едното и другото ми вървене на село бяха минали незабелязано 5-6 години. Бях прескочила границата от тийнейджърство до огромен човек, и когато отидох никой не ме позна. Хората ме гледаха подозрително, аз тях също. Все едно аз съм натрапница в техния дребен, изолиран, застинал във времето свят. Мен пък ме беше боязън от тях, тъй като не ги помнех. Онези, които познавах от детството си ги нямаше, а къщите им пустееха. Техни родственици не идваха, а част от приятелите им от дълго време също си бяха отишли. Селото е огромната ми обич. Във времена, в което то беше отритнато и завряно в ъгъла да се срами, аз си нямах друго място за лятото. И то ме приветстваше всякога с отворени прегръдки.

Днес, когато ходенето в чужбина още веднъж се трансформира в скъпо и дано признаем - леко рисково наслаждение - моето село още веднъж ме чака. Има си всичко, което му би трябвало на едно село, с цел да е достоверно. Селски площад, ято гъски, които съскат, остаряла баба със тояга, която крещи по група мудни крави, няколко кози, дядовци и бабички клюкарки, типичните лентяи от село, селски магазин, хора, които продават домашно мляко, с чиято миризма, в случай че не сте привикнали, моят съвет би бил да не пробвате, бостан с дини - мини част от него наше гордо владеене, селски домати, градина с чушки, кокошки, заслон, горещина, селски магазин, измислена кока-кола, селски автобус по два пъти дневно... Също по този начин разполага с тучни полета от жита, които се вият докъдето ти стига погледа, вятър и язовир, към който има комари кръвожадни като мечоци и с размера най-малко на колибрита.

Красивите планински села на България

Донякъде всичко това изяснява за какво концепцията за вървене на село се е изпарила преди време, единствено с цел да бъде заместена от съвременен " Сървайвър " вид къмпинг, курорт, каравана и прочие. За мен обаче по времето, в което не можехме да си позволим море, моето отдалечено село беше това " море ". Прекарвах там по 3-4 месеца, по този начин е правила майка ми, там се е родила баба ми, там живяха прабаба ми и прародител ми.

Факт е, българските села не са това, което бяха. Животът там е спрял. Те са като леден душ за хората, които не са привикнали да виждат такива места. Усеща се характерната миризма на обор. Тя се носи по улиците и е нещо като отпечатък на селото. Усетиш ли миризмата, разбираш, че си дошъл. Понякога няма обсег на телефона и магазините са най-много два - асортиментът е най-малък и редуциран до най-необходимото. В моето село особено има селски базар в центъра, на който се предлага друга продукция от прилежащи стопанства, само че градският човек не може да разчита на това. Често няма интернет, на доста места тоалетната към момента е на открито, канализацията е малко особена. Денят стартира рано с подвиквания, петли и добитък. Има доста, в действителност доста буболечки. Всяка остаряла къща изисква работа и оправяне, а концепцията за двор, колкото и да е сантиментална изисква ежеседмична поддръжка. Независимо дали определеното село е покрай града или не, идването до него става или със лична кола или с неточен рейс вид маршрутка. И по този начин нататък, и по този начин нататък...

Поради част от тези аргументи доста хора гледат скептично на селата, изключително на тези по-отдалечените от столицата или даже леко закътани и останали в нищото. Но това са и аргументите аз да не мога да заменя селото си за която и да било отмора на света. Все още всяка година си вървя там. Вече е единствено за седмица, само че вървя. Така си извозвам част от лятото. Българското село, такова какво аз го помня в детството си постепенно изчезва. Заменено е от някакъв нов селски туризъм.

Село Долен - в друга ера

Сам по себе си селският туризъм не е неприятен, само че дано не се бърка с същински живот на село. Селският туризъм предлага комфортни хотели, постоянно и климатици - в селата е горещо и напечено през деня, само че студено и влажно нощем. Селският туризъм дава концепцията за живот навън, само че не изисква никаква работа от страна на ползващия го. Да имаш градина, да гледаш домати, да береш череши, да копаеш картофи, да косиш, скубеш, стрижеш тревата и да береш дините, когато им пристигна сезонът, не са елементи от брошурите на селския туризъм. Гигантските комари, всевъзможни други животинки и непрекъснатите прахоляци, които влизат от всякъде, не са част от модерния селски туризъм. Той е като сантименталната версия на градския човек, който в никакъв случай като дете не е бил в натурално средностатистическо село, а в този момент доста му се желае да бъде.

Нека обаче това да са кусурите. По-важното е, че селото още веднъж е съвременно. Заповядайте и се почерпете с този цветен идиличен натуралитет. Може и да се засечем на някоя поляна, знае ли човек...

Автор: Зорница Аспарухова

Инфо: www.webcafe.bg